Криминалистика потвърди жертвоприношения в Абидос

Хипотеза, стояла без доказателства повече от сто години, вече има материална основа. На 5 октомври 2026 г. в списанието Frontiers in Environmental Archaeology излезе проучване, според което хората, погребани около гробниците на първите египетски царе в Абидос, са били убити — а не са умрели по естествен път. Авторът, д-р Роузлин Кембъл от Катедрата по антропология на университета Пърдю, е преразгледала 46 черепа от колекцията „Дъкуърт“ в Кеймбридж с методите на съвременната съдебна медицина и е открила тежки травми по 18 от тях, или около 39%.

Какво точно показват черепите

Погребалните комплекси в Абидос са изградени около 3000 г. пр.н.е. от първите владетели на обединен Египет — повече от 500 години преди Голямата пирамида в Гиза. Около царските гробници и ограждения са разположени стотици т.нар. подчинени (subsidiary) гробове.

Нараняванията, които Кембъл описва, са предимно линейни фрактури по горната и страничните части на черепния купол. „Нараняванията по запазените черепи са основно линейни фрактури, които най-вероятно биха причинили бърза загуба на съзнание, вътрешен кръвоизлив и смърт“, казва Кембъл в съобщението на Frontiers. Според нея такива фрактури се получават от плоско широко оръжие или при падане.

При част от 18-те черепа има и следи от остро оръжие — проникваща рана в страната на главата и секващ удар в областта на окото. Точно тези следи са трудни за обяснение с падане или със случайна повреда.

Ключовата дума в статията е „перимортем“ — травма, получена около момента на смъртта. Костта реагира различно, когато е жива, и именно това отличава удара от посмъртното счупване на крехък череп, лежал пет хилядолетия в пясъка.

Снимка: Campbell / Frontiers in Environmental Archaeology

Защо Питри не е видял това

Черепите не са нови находки. Извадени са от Флиндърс Питри при изкопните работи в Абидос през 20-те години на XX век и оттогава стоят в Кеймбридж. Питри е допускал, че става дума за ритуални убийства, но в записките си е отбелязал, че не вижда травми — повредите по костите му изглеждали естествени.

„Напредъкът в съдебната наука ни позволява да ги разпознаем като перимортем наранявания“, обяснява Кембъл. Заглавието на самата публикация го казва направо: „New Data from Old Bones“ — нови данни от стари кости. Това е проучване без нови разкопки: цялата стойност идва от преглеждане на архивна колекция с инструменти, които Питри не е имал.

Кои са погребаните около царете

Терминът, който използват археолозите, е retainer sacrifice — убиване на хора от обкръжението на владетеля при неговата смърт. В Абидос става дума не за жреци или роднини, а за по-нискостоящи и средни служители, занаятчии и домашен персонал.

Подчинени погребения има около гробниците и огражденията на няколко владетели от Първа династия — Аха (при когото са най-малко), Джер, Джет, Ден, регентката Мернейт и по-късно Перибсен. Броят им при отделните комплекси е в стотици.

Снимка: Campbell / Frontiers in Environmental Archaeology

„Привлякоха ме тези придворни отчасти защото, макар да са погребани около царски особи, те в по-голямата си част са сведени до бележки под линия в по-голямата история“, казва Кембъл.

Какво още не знаем

Тук е мястото за уговорките, и изследването не ги крие. 46 черепа са само около 5–15% от погребаните при всяко ограждение — извадката е малка и не е случайна. Останалите тела липсват: в Кеймбридж са запазени само черепите, което прави невъзможно търсенето на рани по ребра, ръце или шийни прешлени.

„Ако имах неограничени ресурси, бих искала да разбера къде може да са телата на тези хора и да ги анализирам“, добавя Кембъл.

Затова и формулировката е внимателна: травмите са силен довод, че част от хората са убити с удар в главата, а не доказателство, че всеки от стотиците гробове е резултат от ритуал. Кембъл подготвя и книга по темата — „State-sanctioned Violence and Human Sacrifice in Early Dynastic Egypt“.

Защо е важно

Египет от учебниците е цивилизация на бюрократи, писари и инженери. Данните от Абидос показват, че в самото начало на тази държава смъртта на царя е отнасяла със себе си и живи хора — практика, описана в Месопотамия и в Китай при династията Шан, но дълго спорна за Египет точно заради липсата на следи по костите.

Случаят е и добър пример колко много още стои неизползвано по рафтовете на музейните колекции. Същата логика върши работа в целия спектър на науката: от преглеждане на архивни кости до нови измервания в ускорителите на ЦЕРН и преоткриване на свойства в известни свръхпроводници.

Подробностите и допълнителните коментари на авторката можете да прочетете в материала на Phys.org, а самата публикация е със свободен достъп под DOI 10.3389/fearc.2026.1858940.