Потънал град в Исък Кул разкрива Пътя на коприната

Археолози от Киргизстан и Русия приключиха нов сезон подводни разкопки на дъното на езерото Исък Кул и за първи път описват системно потънал средновековен град, който е бил спирка по северния маршрут на Пътя на коприната. Обектът, известен като комплекса Тору-Айгър, лежи в северозападната част на езерото на дълбочина между 1 и 5 метра и според оценките на екипа се разстила на площ до 5 квадратни километра. Резултатите бяха обобщени в репортаж на AFP от 5 октомври.

Какво намериха на дъното

Около 20 учени работят по проекта от 2024 г. Експедицията се ръководи от Максим Меншиков от Института по археология на Руската академия на науките и Валерий Колченко от Института по история, археология и етнология при Националната академия на науките на Киргизстан.

Според отчета на института за сезона под водата са документирани стени от печени тухли, каменни мелнични камъни, основи на дървета, останали на място, и големи керамични съдове (хуми) — един от тях на 3,2 метра дълбочина. Тухлена постройка, означена като обект 8, е картографирана на около 2,3 метра. Намерен е и декориран архитектурен елемент, който подсказва обществена сграда: джамия, баня или медресе.

Най-добре запазена е гробищната част — мюсюлмански некропол от XIII–XIV век с разпространение около 300 на 200 метра, в коридорите, които UNESCO следи по програмата си за Пътя на коприната. Разкопани са два гроба — на мъж и на жена — за антропологичен анализ. Между битовите находки има животински кости, керамични фрагменти и детско гърне, което в Централна Азия и днес се нарича „тувак“.

Снимка: NASA / Wikimedia Commons

Сезонът през 2026 г. започна на 20 юни и добави монети от XI–XII век, ковашки клещи, бронзови пръстени и елементи от колани. Руската газета описва и две находки без ясно обяснение: идеално оформена керамична сфера и керамична тръба с дължина около 30 сантиметра с четири странични отвора. Заедно със следите от текстилно производство, обработка на желязо, мелене на зърно и печене на хляб картината е на занаятчийски и търговски център, а не на село.

Защо градът е под водата

Точният механизъм остава неизяснен и тук екипът е предпазлив. Научният ръководител Андрей Стрелников от Института по физика на Земята на РАН говори за сеизмична катастрофа като най-вероятна причина — срутище или „тектонична дига“, която е преградила водата след земетресение. Руското географско дружество, което финансира част от работата, изброява три работни хипотези: преместване на търговския маршрут на север и икономически упадък, постепенно тектонично потъване на терена и внезапна сеизмична катастрофа.

Разминават се и датите. AFP пише за потъване преди около 800 години, докато отчетите на експедицията датират селището в X–XIII век, а потъването — в XV век. Затова екипът взема дървени греди за дендрохронология и радиовъглеродно датиране: засега именно годината на катастрофата е най-слабото звено в хронологията.

Дронове, магнитометър и 3D модели

Плитчината е предимство и проблем едновременно. Вълните постоянно подкопават некропола, но същата ерозия е изнесла на показ зидарията. За да покрият около 20 000 квадратни метра, археолозите ползват подводния дрон „Трионикс-6М“ с хидроакустично позициониране, фотограметрия и сондажи, а през 2026 г. за първи път пробваха магнитометър, влачен от лодка над вече известни стени.

Резултатът е честен отрицателен урок: при подробното сравнение се появяват разминавания и Меншиков смята, че методът ще е надежден под вода само след години доработка. Това е нормалният ход на подобни проекти — същото внимание към метода видяхме и при повторния анализ на черепите от Абидос, където изводът дойде от криминалистика, а не от ефектни хипотези.

Снимка: AFP / Phys.org

Какво променя находката

Регионът между Китай и Средиземноморието е слабо документиран точно в този период. „Това всъщност е сляпо петно в историята, въпреки че е в самия център на Централна Азия“, казва Меншиков пред AFP. Писмените сведения за северния бряг на Исък Кул са оскъдни — градът остава без известно име, а броят на жителите му е неизвестен.

Находките дават материал там, където го е нямало. Селището е процъфтявало при Караханидите — тюркска династия, контролирала голяма част от Централна Азия от IX до началото на XIII век — и стратиграфията му улавя прехода към ислям: по-ранните пластове сочат смесена среда с тенгрианство, будизъм и несторианско християнство, а некрополът от XIII–XIV век е вече изцяло мюсюлмански.

Сравненията с Помпей, които се появиха в част от публикациите, са преувеличени — тук няма запазен град под пепел, а разпилени основи под метър-два вода. По-точното описание е друго: рядък случай, в който цял търговски възел е останал незастроен и неразграбен, защото е под езеро.

Заключение

Работата по Тору-Айгър е планирана поне до 2027 г. и дотогава най-важните отговори — кога точно потъва градът и как се е наричал — остават открити. Дотук проектът показа друго: че Пътят на коприната има поне един голям град, за който историята на региона просто не е водила сметка. Ако датирането на гредите потвърди XV век, ще се наложи да се пренапише и краят на средновековния Исък Кул, не само началото му.