Дървени оръдия на неандерталците, запазени в камък

Екип на Каталунския институт по човешка палеоекология и социална еволюция (IPHES-CERCA) публикува на 7 октомври в Science Advances първия цялостен анализ на дървените останки от Абрик Романи — скален навес в Капеядес, около 50 км западно от Барселона. От 597 изследвани фрагмента и отпечатъка, разпределени в 16 археологически нива с възраст между 62 000 и 40 000 години, 13 са определени като предмети, изработени или използвани от неандерталци: две копия, предмет, тълкуван като боздуган, тави от кора, вероятни копачки и елементи от конструкции. Изследването е описано подробно от Ars Technica и phys.org.

Защо дървото почти никога не се запазва

Каменните сечива издържат стотици хиляди години, дървото — почти никога. Затова палеолитът ни изглежда направен изцяло от камък, макар дървото да е било по-достъпният и по-универсален материал. В Европа дървени находки от средния палеолит се броят на пръсти и обикновено идват от затлачени с тиня ловни места в Германия, Италия и Гърция.

Абрик Романи е различен случай. Навесът е издълбан в скала от травертин — порест камък, който се образува, когато вода, наситена с калциев карбонат, се стича и обвива всичко по пътя си. Дървото под този слой е изгнило без кислород, но камъкът е запазил празнината с нейната форма. Остава негатив — отпечатък, в който се четат дори следи от микроструктурата на дървесината. На места се е запазило и овъглено дърво от огнищата.

Самата находка е известна от 1909 г., а систематичните разкопки вървят от 1983 г., започнати от Еудалд Карбонел. В навеса са се натрупали около 20 метра седименти за приблизително 15 000 години — рядка възможност да се проследи един и същ лагер през много поколения.

Снимка: Gerard Campeny / IPHES-CERCA

Какво точно са намерили

Най-впечатляващи са двете копия — с дължина 2,45 м и 1,99 м. Формата им сочи към оръжия за намушкване отблизо, а не за хвърляне. Най-дългият дървен елемент на обекта обаче не е оръжие: в ниво N има кол от 5,10 м, изцяло обелен и обработен, който според авторите е част от ветрозащитна конструкция.

В ниво I пък са документирани кръстосани пръчки над огнище, най-дългата от 1,70 м — възможна скара за печене или опушване. Тавите от кора са четири, дълги между 30 и 55 см, овални и издълбани отгоре; за тях неандерталците са избрали хвойна, чиято кора е по-гъвкава, докато за горивото и за устойчивите сечива над 90% от определените въглени са от бял бор (Pinus sylvestris). Това е подбор на материал според задачата, не случайно събиране на клони.

Боздуганът без аналог

Най-дискутираният предмет е изработен от едно парче дърво и има ясно отделена дръжка от 16 см и по-широка, заострена глава. Подобен предмет няма известен аналог в палеолита на Европа, което прави тълкуването му трудно: авторите говорят за „възможен боздуган“, а не за доказано оръжие.

Снимка: Gerard Campeny / IPHES-CERCA

Струва си да се задържим на тази предпазливост. Тринадесет предмета за 20 000 години не правят от неандерталците дърводелци на поток. Силата на изследването е другаде — в това, че обработката на дърво се появява в много различни нива, разделени от хилядолетия. „Това подсказва, че дърводелството не е било случайно или изключително. То просто е било част от тяхната технология“, казва съавторката Джема Чакон пред Gizmodo.

Палмира Саладие, първи автор на статията, обяснява пред изданието на Университета Ровира и Виржили, че най-необичайното в Абрик Романи е възможността „да виждаме неща, които обикновено изчезват“. Колегата ѝ Жузеп Валвердю го свежда до едно изречение: палеолитът не е бил свят, направен само от камък.

Какво следва

Статията (DOI: 10.1126/sciadv.aeh2287) е първото събиране на четири десетилетия разкопки в един набор от данни — и точно това препрочитане на стари материали с нови методи дава най-много напоследък, както видяхме и при преоценката на магнитните switchbacks от Solar Orbiter. Авторите очакват отпечатъците в травертина да позволят и анализ на следите от обработка — тоест с какви каменни сечива е бил свален клонът и под какъв ъгъл.

Практическият извод за археологията е по-широк от самия обект: ако дървото се запазва в травертинови навеси, си струва да се търсят негативи в други карстови обекти, където досега са се описвали само камък и кости. Иначе продължаваме да четем палеолита по най-твърдото, което е останало — и да пропускаме по-голямата част от него.

Повече за находките можете да прочетете и в подробния материал на La Brújula Verde.