Учените разкриха произхода на метеорита, убил динозаврите — астероид отвъд Юпитер

Международен екип от учени установи произхода на космическото тяло, което удари Земята преди около 66 милиона години и предизвика измирането на динозаврите. Според анализ на изотопите на рутения обектът, оставил кратера Чикшулуб, е бил въглероден астероид (C-тип), формирал се във външната Слънчева система — отвъд орбитата на Юпитер. Изследването, водено от космохимика Марио Фишер-Гьоде от Университета в Кьолн, е публикувано в списание Science.

Какво откриха учените

Кратерът Чикшулуб на полуостров Юкатан в Мексико — с диаметър около 180 км — отдавна се смяташе за отпечатъка на удара, довел до масовото измиране в края на периода Креда. Самото космическо тяло е било с диаметър около 10 км. Дълго време обаче оставаше открит въпросът от какъв тип е било то и откъде идва — от вътрешната Слънчева система, от пояса отвъд Юпитер, или изобщо е било комета.

Отговорът дойде от рутения — един от платиновите метали, който на Земята е изключително рядък, но се среща в метеоритен материал. Именно затова тънкият слой на границата Креда–Палеоген (K–Pg), отложен по цялата планета след удара, носи изотопния „подпис“ на удрящото тяло, а не на земната кора.

Как е направено откритието

Екипът измери седемте стабилни изотопа на рутения в проби от три места по границата K–Pg и ги сравни с еталони от няколко други източника:

• проби от пет по-млади ударни кратера от последните 541 милиона години;
• древни сферулни слоеве от архайски удари (преди милиарди години);
• проби от въглеродни (карбонатни) метеорити.

Резултатът е недвусмислен: изотопният подпис на слоя Чикшулуб е еднороден и съвпада с този на въглеродните хондрити — примитивен материал, формирал се в студените външни части на Слънчевата система. За контраст, почти всички по-млади удари от последните 500 милиона години носят подписа на S-тип астероиди от вътрешния пояс. С други думи, ударът, погубил динозаврите, е бил рядко и нетипично събитие.

Този тип геохимична „криминалистика“ напомня как съвременната наука все по-често разчита на прецизни измервания, за да реши стари спорове — от състава на далечни небесни тела до химията на слънчевите клетки.

Защо това слага край на дебата

Години наред част от изследователите допускаха, че виновникът може да е комета — леден обект от най-крайните области на Слънчевата система, а не скалист астероид. Рутениевите данни изключват този сценарий: изотопите отговарят на въглероден астероид, а не на кометен материал.

Изводът има и практично измерение. Както отбелязват авторите, „внушителни по размер въглеродни астероиди е много по-вероятно да ударят Земята, отколкото комети“. Това е важно за оценката на бъдещи рискове и за програмите за планетарна защита, които следят потенциално опасни обекти. Именно затова космическите агенции инвестират в наблюдателни мисии — от каталогизиране на близоземни тела до спътници, следящи природни бедствия от орбита.

Контекст

Хипотезата, че масовото измиране е предизвикано от космически удар, е формулирана още през 1980 г. от Луис и Уолтър Алварес, които откриват аномално високо съдържание на иридий в слоя K–Pg. Откриването на кратера Чикшулуб през 90-те години затвърди тази теория. Новото изследване добавя последния липсващ детайл — не само че тялото е дошло от космоса, а какво точно е било то и откъде.

Публикацията е дело на екип от Университета в Кьолн със съавтори от други институции и се появи в Science на 16 август 2024 г. За науката тя е пример как анализ на грамове материал, събран от скали на милиони години, може да проследи траекторията на едно от най-съдбоносните събития в историята на живота на Земята.

Ако търсите повече по темата, оригиналната статия и методологията са достъпни в Science, а достъпно резюме поддържа и Природонаучният музей в Лондон.