NASA ускорява лунните кораби и реши стар проблем с Orion

На пресконференция на 23 октомври NASA преначерта плана си за връщане на хора на Луната: Artemis III се превръща в 14-дневна мисия в ниска околоземна орбита през 2027 г., на която екипажът ще скачва Orion с тестови версии и на двата лунни кораба — Blue Moon Mark 2 на Blue Origin и Starship на SpaceX. Самото стъпване остава за Artemis IV през 2028 г. Заедно с това агенцията обяви и решение на проблем, който виси над Orion от години.

Какво ще прави Artemis III

Според официалното описание на мисията екипажът е Ранди Бресник, Франк Рубио и Андре Дъглас от NASA плюс Лука Пармитано от ESA. Планът е за 14 дни, но може да се разтегли до 17, ако изстрелванията се разместят заради времето.

Последователността е необичайна. Първо New Glenn изстрелва без екипаж тестовия Blue Moon Mark 2, който остава в орбита на около 440 км и може да изкара там до 30 дни. На втория ден SLS качва Orion с екипажа, на третия двата кораба се скачват, а следващите два дни астронавтите влизат в кабината на Blue Moon и проверяват средата, управлението и системите за живеещите. На шестия ден излита Starship Version 3 на орбита около 380 км, а на осмия следва скачване с Orion за около два часа — този път екипажът остава в Orion и тестът е за управляемост, комуникации, интегриран софтуер и динамика на скачването и разкачването.

„Изстрелваме три космически кораба с три различни ракети и проверяваме как работят заедно — нещо, което NASA никога не е опитвала“, казва Джереми Парсънс, програмен мениджър на Artemis.

Остатъкът от мисията е запълнен с проверки на новия скафандър Orion Crew Survival System, тестове на сензорите за скачване, акустични и топлинни измервания, клетъчни експерименти и репетиции на пренасянето на лунни проби.

Проблемът с Orion и защо беше важен

Истинската новина в детайлите е друга. Сервизният модул на Orion никога не е имал достатъчно делта-V, за да изстреля кораба от Земята, да го вкара в ниска лунна орбита и да го върне за кацане в Пасифика. Точно затова Artemis беше построен около near-rectilinear halo orbit (NRHO) — висока, енергийно изгодна орбита, където Gateway трябваше да играе ролята на междинна спирка.

Според Ars Technica проблемът вече има решение на две части: отмяната на Gateway в началото на годината премахна нуждата от NRHO, а NASA и ULA разработват удължена версия на горния етаж Centaur V, която в комбинация с централния етап на SLS дава на Orion достъп до ниска лунна орбита. Centaur V беше избран още през март тази година на мястото на закъсняващия Exploration Upper Stage и е предвиден за Artemis IV и V.

„Да вкараме Orion в ниска лунна орбита означава да решим проблеми с двигателната установка и интеграцията на кораба, които бяха оставени без отговор прекалено дълго“, признава администраторът на NASA Джаред Айзъкман.

Два различни маршрута до повърхността

Снимка: NASA

За Artemis IV отпада идеята всички да се срещат в NRHO — всеки изпълнител получава своя орбита, което според съобщението на NASA скъсява връщането от повърхността към Orion, намалява нуждата от гориво и подобрява наличните резерви на SLS.

SpaceX ще събира гориво в ниска околоземна орбита, после прави транслунарно включване към ниска лунна орбита — схема с по-малко гориво от предишната. Първата демонстрация на прехвърляне на гориво в орбита е насочена за началото на 2027 г. и е критична за цялата архитектура. Blue Origin върви по друг път: три отделни трансферни етапа и елиптична полярна орбита около Луната на около 6500 км.

NASA е добавила и нови контролни етапи, за да има повече надзор над двете компании: две демонстрации на кабината за екипаж при Starship, тестове с човек в контура и проверки на готовността на хардуера при Blue Origin. И двете фирми трябва да изпълнят безпилотно кацане и да получат сертификация, преди да качат хора.

Контекст

Artemis III върви с около 90 дни зад първоначалния график, а Айзъкман не крие мотива за ускорението: „Днес сме в нова космическа надпревара“. На Artemis IV са планирани излизания на повърхността от по два часа — събиране на проби и тест на скафандрите. Все още нито SpaceX, нито Blue Origin е официално избран за първото кацане; 2028 г. е целта и за двамата.

Реалистично погледнато, 2028 г. зависи от неща, които още не са се случили: прехвърляне на гориво между два Starship-а, първото безпилотно кацане на Blue Moon Mark 2 и удълженият Centaur V. Преначертаването обаче маха най-неудобната подпорка в архитектурата — и това само по себе си е напредък, независимо кога точно ще стъпят астронавтите. Междувременно и по-тихата астрономия има с какво да се похвали, например първата зелена звезда.