Първата зелена звезда: белият карлик WD J1330+6435

Екип от Университета на Уоруик съобщи за първата достоверно описана зелена звезда — белият карлик WD J1330+6435, на около 280 светлинни години от нас в съзвездието Дракон. Изследването на д-р Марк Холандс, проф. Борис Генсике, Пиер-Еманюел Трамбле и Детлев Кьостер излезе на 15 октомври 2026 г. в списанието RAS Techniques and Instruments под заглавието „Any colour you like: the diverse chromaticities of white dwarfs” (DOI 10.1093/rasti/rzag069). На 22 октомври NASA избра визуализацията на обекта за снимка на деня (APOD), а ден по-рано Nature отбеляза работата в научен коментар.

Защо зелена звезда се смяташе за невъзможна

Почти всички звезди се държат като „перфектни радиатори” — излъчват по кривата на абсолютно черно тяло и цветът им зависи почти само от температурата. Затова имаме червени, оранжеви, жълтеникаво-бели и синкави звезди, но не и зелени: спектърът на черно тяло, който е най-силен в зелената област, е толкова широк, че окото го вижда като бяло. Нашето Слънце е точно такъв случай.

„Повечето звезди, включително повечето бели карлици, се държат като перфектни радиатори, така че цветът им се определя почти изцяло от температурата”, обяснява Холандс в съобщението на Уоруик. „Оказва се, че тези невероятно плътни звезди могат да дадат цветове, които никой не е очаквал, и някои от тях наистина ме изненадаха.”

Натрият изрязва оранжевото

WD J1330+6435 е хладен бял карлик с температура около 4000 °C. Атмосферата му е доминирана от хелий и е уплътнена до около 1 грам на кубичен сантиметър — плътността на водата и милиони пъти повече от повърхността на Слънцето.

Звездата е погълнала скални остатъци от собствената си планетна система, а те са обогатили атмосферата ѝ с калций, литий и натрий. При такава плътност линиите на натрия не са тесни, както в лабораторията, а се разширяват силно от сблъсъците с околната плазма и изяждат цял къс от спектъра — жълто, оранжево и червено.

„Следите от натрий в атмосферата на този бял карлик поглъщат оранжевата част от спектъра и остава призрачно зелено сияние”, казва Холандс. Полученият оттенък в моделите на екипа е шартрьоз — жълто-зелено.

Това не е снимка, а изчисление

Важно уточнение: никой не е видял зеления цвят директно. Звездата е прекалено далечна и слаба, за да различите оттенъка ѝ с око или с любителски телескоп — за разлика от обектите, при които можем да отидем на място, както прави японската мисия MMX около Фобос.

Затова екипът е минал по обратния път: взел е спектрите, които астрономите и без това събират рутинно, и ги е прекарал през модел на човешкото цветно зрение. Технически това значи интегриране на спектъра с функциите за съвпадение на цветовете от цветовото пространство CIE XYZ от 1931 г., след което резултатът се превежда в стойности за обикновен монитор. Излиза не художническа интерпретация, а колориметрично коректен отговор на въпроса „какъв цвят би видяло окото”.

Снимка: Mark Hollands / University of Warwick

Един на всеки тридесет е странно оцветен

Екипът е обработил 151 бели карлика в радиус от 20 парсека (около 65 светлинни години) от Слънцето. Медианната цветна температура в извадката е около 6800 K — тоест наистина бели, въпреки че името на класа дълго беше по-скоро условно.

Пет от тези 151 звезди обаче излизат извън нормата: две жълти и три розови. Това дава около 1 на 30.

• Сириус B, най-близкият бял карлик, е бледосин.
• WD J1147−7449 е оранжев.
• WD J0902+2010 е розов.
• WD J1011+2845 (известен и като LHS 2229) на 48 светлинни години е наситено розово-сьомжен — вероятно най-червената регистрирана звезда. Причината е дълбока конвективна зона, която изнася въглерод от ядрото към повърхността; молекулите C₂ поглъщат синьото, зеленото и жълтото.

„Един на тридесет може да не звучи като голяма част, но в цялата популация бели карлици във Вселената това са много странно оцветени звезди”, отбелязва Холандс.

Защо това има значение

Отвъд ефектното заглавие резултатът е полезен по два начина. Първо, цветът става бърз индикатор за химията на атмосферата: щом видите такъв оттенък, значи звездата е поглъщала скален материал, а това е един от основните начини да изучаваме останките от планетни системи след смъртта на звездата-майка.

Второ, работата дава на астрономите стандартен начин да превеждат спектри в цветове. Досега визуализациите на бели карлици бяха по усет на художника; сега има метод, който може да се приложи към всеки спектър.

Заключение

WD J1330+6435 не променя учебниците по астрофизика, но запълва една любопитна празнина: зелени звезди не бяха забранени от физиката, просто трябваше да се намери механизъм, който да изреже точно оранжевото. Оказа се, че го прави натрий, донесен от остатъците на мъртва планетна система, в атмосфера с плътността на водата.