Най-високата вятърна турбина в света: 365 метра

Германската инженерна компания GICON завърши в Шипкау (Бранденбург) вятърна турбина, която достига 365 метра до върха на вертикално изправената перка — най-високата в света. Вътрешната кула беше вдигната до пълната си височина в края на септември, а Electrek съобщи за завършването на 2 октомври. Официалното въвеждане в експлоатация е предвидено за ноември 2026 г.

Какво точно е построено

Съоръжението стъпва между действащите вятърни паркове Клетвиц-Север и Клетвиц-Юг в Лужица и се състои от решетъчна стоманена кула с височина 300 метра, на която е монтирана турбина Vensys 126 с номинална мощност 3,8 MW и ротор с диаметър около 126 метра. Оттам идва и крайното число: 300 метра до главината плюс половината ротор прави близо 365 метра.

За сравнение — това е втората най-висока конструкция в Германия. Пред нея остава само Берлинската телевизионна кула с 368 метра, тоест разликата е три метра.

Снимка: GICON чрез Electrek

Поръчител на прототипа е beventum — дъщерна фирма на SPRIND, германската федерална агенция за радикални иновации (Bundesagentur für Sprunginnovationen). Строителството започна на 19 септември 2024 г., а гондолата и перките бяха сглобени през септември 2026 г.

Телескопичната кула решава проблем с крана

Най-интересната част от проекта не е самата височина, а начинът, по който е постигната. Няма кран, който да вдигне гондола и перки на 300 метра. Затова GICON раздели кулата на две: външна решетъчна конструкция, която стои неподвижно, и вътрешна секция, която може да се движи през нея.

На практика турбината се монтира на удобна височина, след което специална подемна система издига вътрешната кула през решетката до работно положение. Същият механизъм работи и в обратна посока — при ремонт гондолата може да се свали надолу, вместо да се изпращат техници на 300 метра.

Защо височината има значение

Логиката е проста: на 300 метра вятърът е по-силен и най-вече по-постоянен, защото не се забавя от гори, хълмове и сгради. Приземният слой, в който работят обикновените турбини с главина на 100–170 метра, е именно мястото, където релефът „изяжда“ скоростта.

Колко повече ток излиза от това е въпрос, по който оценките се разминават. GICON твърди, че при един и същ диаметър на ротора високата турбина може да произвежда приблизително двойно повече енергия от конвенционална. По-консервативни оценки, цитирани от специализираното издание energiezukunft, говорят за около 60% повече електричество. Разликата зависи силно от конкретната площадка и от профила на вятъра над нея — затова прототипът съществува: за да даде реални данни вместо моделни.

Икономиката все още не излиза

Тук е и голямото „но“. Според същия анализ изграждането на такава кула в момента струва близо четири пъти повече от обикновена вятърна турбина. За да стане конкурентна, цената трябва да падне с около 60%. Това е типичната крива за прототип — но не е изпълнено автоматично.

Аргументът на GICON и SPRIND е друг: земя. Високите турбини могат да се поставят между вече съществуващите в действащи паркове, без да заемат нови площи. По оценка на компанията в Германия има потенциал за до 4000 такива съоръжения, без да се откриват нови терени — а разрешителните за нови площадки са най-бавната част от европейската енергетика. Към това се добавя и идеята за многоетажно оползотворяване на терена: фотоволтаици на ниво земя, стандартни турбини в средния слой и високата турбина отгоре.

Следващите версии се планират с мощност над 7 MW, тоест почти двойно спрямо пилотната.

Какво следва

До официалния пуск през ноември турбината ще минава през тестове и настройка. Истинската проверка обаче ще дойде след първата пълна година работа, когато ще има измерен добив вместо прогнози — и ще стане ясно дали 300-метровата главина наистина оправдава цената си.

Проектът е част от по-широка тенденция европейските енергийни и инфраструктурни решения да търсят височината: от стратосферните платформи за мобилен сигнал до рекордите по ефективност при тандемните перовскитни клетки. В случая на Шипкау рекордът е буквален — и се вижда от десетки километри.