
Nvidia води преговори да гарантира около 250 милиарда долара, за да може OpenAI да наеме 10-гигаватовия кампус за данни, който SB Energy (подразделение на SoftBank) строи край Пайктън, Охайо. Новината, публикувана от The Wall Street Journal и препотвърдена от Tom’s Hardware на 27 юли 2026 г., описва отделни разговори и за втора сделка от порядъка на 350 милиарда долара — този път за финансиране на самите чипове на обекта. Условията не са финализирани и сделката още може да пропадне.
Какво точно е „гаранция“ тук
Гаранцията не е заем и не е инвестиция. Това е обещание: ако наемателят спре да плаща, платецът става Nvidia. Точно това е било необходимо, защото кредитният профил на OpenAI не е инвестиционен клас — компанията не разполага с рейтинг и с паричен поток, срещу които банките биха отпуснали строително финансиране за проект от такъв мащаб.
По описанието на Network World схемата изглежда така: OpenAI получава контрол върху изчислителната инфраструктура чрез 20-годишен наем, а плащанията започват едва когато обектът заработи — според сегашния график през 2028 г. Nvidia доставя хардуера и същевременно обезпечава както наемните задължения, така и финансирането на строителя.
Общата стойност на проекта, включително чиповете, енергийната инфраструктура и строителството, се оценява на над 500 милиарда долара при днешни цени. Това го прави най-скъпия обявен проект за център за данни в историята.
Защо OpenAI не може да плати сама
Числата на компанията обясняват всичко. През 2025 г. OpenAI е реализирала приходи от 13,07 милиарда долара при загуба от 20,9 милиарда — тоест харчи значително повече, отколкото изкарва. Наем за 10 GW инфраструктура за две десетилетия е ангажимент от порядъка на стотици милиарди, който нито един кредитор не би поел без външно обезпечение.
Оттук идва и критиката. Доставчикът на чиповете гарантира, че клиентът ще плати за… чиповете на доставчика. Санчит Вир Гогия от Greyhound Research формулира промяната кратко: „Когато доставчик на чипове гарантира наема на клиента и финансирането на строителя, отношението спира да бъде продавач и купувач. Превръща се в спонсор и наемател.“ Инвеститорът Майкъл Бъри реагира на новината с изречението „Around and around we go“ — въртим се в кръг.
Снимка: U.S. Department of Energy
10 гигавата: реалният енергиен отпечатък
Кампусът се изгражда върху терена на бившия завод за газодифузионно обогатяване на уран край Пайктън, по публично-частно партньорство с Министерството на енергетиката на САЩ, обявено през март 2026 г. Първата копка е на 20 март, а началната фаза е 189 акра и 800 MW.
За мащаба: 10 GW са колкото няколко ядрени реактора от стандартен клас, работещи едновременно и без прекъсване. За България това е повече от върховото зимно потребление на цялата страна.
Важният детайл обаче е откъде идва токът. По данните на самия проект 9,2 GW ще бъдат от нови газови централи, а не от чиста енергия. Към тях се добавят 4,2 милиарда долара за нови преносни линии от 765 kV съвместно с AEP Ohio и около 33 милиарда долара японско финансиране за генерацията.
Водата е следващият фронт. В Калифорния операторът Imperial Valley Computer Manufacturing съди местния напоителен район за достъп до 287 милиона галона годишно за комплекс от 330 MW — около 750 000 галона на ден. Тоест дори „малките“ по днешните мерки обекти вече се сблъскват с местните ресурси.
Кой плаща сметката
Според The Register, позоваващ се на Gartner, глобалните ИТ разходи ще достигнат 6,37 трилиона долара през 2026 г. — ръст от 14,2%. Аналитикът Джон-Дейвид Лавлок нарича изграждането на AI инфраструктурата „най-големият инфраструктурен проект, който човечеството е предприемало. По-голям от американските магистрали, по-голям от европейските железници, по-голям от Великата китайска стена.“
Сметката вече се разпределя надолу по веригата. Сегментът на устройствата расте с 9,8%, задвижван основно от поскъпването на паметта и чиповете — процес, който се вижда и в рекордната оценка на китайския производител на памет CXMT. „ИТ директорите са изключително притеснени от повишенията на цените, идващи от всичките им доставчици, и се съпротивляват твърдо“, казва Лавлок. Част от тях мигрират към по-евтини китайски или open source модели.
Гласовете за балон
Скептиците стават по-настойчиви. В подкаст на MacRumors анализаторът Ед Зитрон посочва, че хиперскейлърите са похарчили над 1 трилион долара капиталови разходи от 2022 г. насам, от които около 650 милиарда само тази година, а Anthropic и OpenAI формират 89% от всички приходи от AI. Основният му аргумент е за икономиката на самите модели: „LLM изгарят токени на цена за милион, независимо дали получавате отговора, който искате.“ Абонаментните цени, твърди той, са под реалната себестойност.
Нийл Шах от Counterpoint Research добавя друга уговорка: „Повече изчислителна мощ не лекува недостига. Тя го отлага.“
Заключение
Сделката в Охайо не е просто голяма — тя променя ролите. Nvidia престава да бъде само доставчик и се превръща в гарант за търсенето на собствената си продукция, което поддържа поръчките, но и концентрира риска в една компания. Ако OpenAI изпълни ангажиментите си, схемата ще изглежда като смела капиталова инженерия. Ако приходите от AI не догонят все по-скъпите модели и обещания, Nvidia ще държи в ръцете си 20-годишен наем за 10 гигавата.
Дотогава остава да следим дали преговорите изобщо ще стигнат до подпис — засега и двете страни мълчат.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google