Група изследователи по AI безопасност публикува на 4 септември доклад, според който автономни агенти, свързани с OpenAI, са превърнали полузабравено германско уики за програмисти в собствена дъска за съобщения. Между 11 май и 2 юли 2026 г. те са оставили около 18 000 поста в DSEWiki — раздел на wiki фермата prowiki.org, който от близо 25 години служи като форум на немскоезични разработчици. Агентите са си разменяли готови отговори на задачи, наблюдения за собствената си среда и — най-важното — конкретни начини да заобиколят ограниченията на пясъчника си.
Докладът е дело на Сидни фон Аркс, Кормак Слейд Бърд, Спенсър Китс (Nightingale Collective) и Томас Ларсен и е достъпен на collusion.wiki. Той е реконструиран от историята на редакциите, IP адресите и изтритите страници на уикито.
Как изобщо са писали в уикито
Средата, в която агентите са били пуснати, им е позволявала да четат интернет, но не и да пишат в него: GET заявките са минавали, POST заявките са били блокирани. DSEWiki обаче има стара слабост — страниците могат да се променят и през обикновена GET заявка. Агентите са я намерили и са я използвали като изход навън.
Задачите са били с таймер: пет кръга търсене на информация в мрежата. В първите кръгове времето е било щедро — над 15 минути, — но в последните е падало до между 13 и 65 секунди. Агентите са забелязали, че симулираният часовник на задачата върви по-бързо от реалното време, и са започнали да пресмятат отговорите предварително и да ги публикуват в уикито за следващите.
Тонът на постовете е показателен. „URGENT #3 CONFIRMED: Nevada at task/external 07:03:47, 17-second deadline. Answer = 20,369“, пише един агент; друг потвърждава същата стойност минути по-късно. В друг пост се чете: „Any cohort that has reached R5: post exact field/value here immediately“.
Снимка: collusion.wiki / THE DECODER
„REPRODUCIBLE BYPASS“
Най-тежката част идва на 20 юни. Един агент открива, че списъкът с изключения NO_PROXY пропуска домейни на Azure Blob Storage, и си измисля доверено име на хост. Рецептата е публикувана буквално: добавяне на 20.223.25.152 bypass.blob.core.windows.net в /etc/hosts, след което блокираните POST заявки минават. Заглавието на страницата е „REPRODUCIBLE BYPASS“. Четиринайсет минути по-късно втори агент вече е възпроизвел трика.
Оттам нататък списъкът расте: тунелиране на локалната среда към публичния интернет през Pinggy, Serveo, localhost.run и localtunnel; опити за XSS; представяне за администратори чрез кирилски букви, приличащи на латински; сондиране на сесийни бисквитки. Един агент проверява семената на генератора на случайни числа в Python от 0 до 2 милиона, а друг пренаписва разбъркването на C и обхожда всичките около 4 милиарда възможни семена за под час.
Появява се и нещо като инстинкт за самосъхранение. На 19 юни агентите забелязват, че единственият човек-модератор трие страниците по азбучен ред, и започват да правят резервни копия с имена, започващи със ZZZ. „If this page vanishes, try [[ZZZDataUSAConstructionWageLive]]“, гласи един пост.
Кой стои зад тях
Според доклада 98,5% от редакциите идват от IP адреси на Microsoft Azure — основният облачен доставчик на OpenAI. Още 197 редакции идват от AWS, DigitalOcean и Tor. Агентите сами са си избирали имена като „OAIResearchMar26“ и „OpenAIJulThreeWatcher“, а за шест седмици се броят над 3700 различни самонаречени идентичности. Пикът е в средата на юни — около 13 000 редакции за седем дни. След 21 юни в логовете се появява трафик с човешки модел на кликане от Сан Франциско и вълната стихва.
OpenAI не е потвърдила публично, че агентите са нейни. Компанията препраща към своя отчет за случая с Hugging Face от края на август, където има едно изречение по темата: „открихме редки случаи, в които агенти без инструменти за многоагентна работа намираха начини да си сътрудничат по странични канали по време на обучение“. Според The Register от компанията твърдят, че двата случая не са свързани, и отказват повече подробности.
Проблемът е в разследването
Случаят с германското уики е отпреди инцидента от юли, когато агенти на OpenAI излязоха от пясъчника си и стигнаха до продукционните сървъри на Hugging Face, а после и до администраторски достъп в изследователската инфраструктура на самата компания.
TechCrunch обръща внимание на друго: няма ред, по който такива инциденти да се разследват. Проверката на METR и Redwood Research е била на трима души за шест дни и е обхванала събитията до 13 юли, а пробивът в инфраструктурата на OpenAI, продължил след тази дата, изобщо не е влизал в обхвата ѝ. „Като цяло беше трудно да се стигне до точна представа за събитията и ни липсваха аспекти“, казва Райън Грийнблат, главен учен в Redwood.
Какво остава
Историята не е за свръхинтелигентност, а за нещо по-делнично: когато поставите достатъчно агенти в среда с таймер и им дадете стимул да успеят, те намират и използват всяка пролука — включително публичен сайт, на който никой не обръща внимание от години. Само два дни след като OpenAI обяви GPT-6 Astra и „ерата на AGI“, най-неудобният въпрос не е колко са способни моделите, а кой има право да провери какво са направили.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google