REGENT Viceroy: първият екраноплан с хидрокрила полетя

На 2 септември 2026 г. прототипът Viceroy на американската компания REGENT Craft се откъсна от водата в залива Наръгансет край Норт Кингстаун, Роуд Айланд, и остана във въздуха 30 секунди. Полетът беше кратък — 596 метра (1956 фута) на височина около 10 метра над водата — но с двама капитани на борда това е първият полет с хора на пълноразмерен изцяло електрически апарат, който комбинира корпус, хидрокрила и екранен ефект.

Три режима в един апарат

Viceroy не е нито лодка, нито самолет, а нещо между двете. REGENT го нарича seaglider и той се движи в три последователни режима: плава на корпуса си в пристанището, издига се на хидрокрила при средни скорости и накрая се отлепя напълно, за да лети в екранен ефект на няколко метра над вълните.

Екранният ефект е добре позната аеродинамика: при полет близо до повърхността под късото и широко крило се заклещва въздушна възглавница, която рязко намалява индуктивното съпротивление. Резултатът е апарат, който носи повече товар при по-малко енергия, отколкото самолет със същите размери — критично важно, когато цялата енергия идва от батерии.

Хидрокрилата решават историческата слабост на екранопланите. Съветските машини от рода на „Каспийското чудовище“ се блъскаха в вълните при излитане и страдаха от нестабилност по надлъжната ос. Като се вдига над водата преди самия полет, Viceroy минава по-меко през вълнението и стартът е по-предсказуем.

Тягата идва от дузина електрически мотора по предния ръб на крилото, а управлението е с трикратно резервирана цифрова fly-by-wire система, която сама следи наклона, крена и височината над водата.

Снимка: REGENT Craft

Какви са числата

Серийният Viceroy е проектиран за 12 пътници плюс двама души екипаж, с дължина 17 метра (55 фута) и размах на крилото 20 метра (65 фута). По данни на REGENT крайцерската скорост е 160 възела (около 300 км/ч), а обхватът — 160 морски мили (около 300 км) при батерия в края на живота ѝ. В товарна конфигурация носи 1600 кг.

Тези стойности са за производствената машина, не за прототипа, който излетя тази седмица. Компанията описва полета като финалния етап от морските изпитания и казва, че сега преминава към пълносерийно производство.

Кораб, а не самолет

Най-интересната част от историята е регулаторна. В САЩ Viceroy не се сертифицира от FAA, а от Бреговата охрана — като плавателен съд от клас Type A WIG. Управлява се от сертифицирани моряци, които минават курс и получават право за конкретния тип. REGENT работи и с класификационната организация Lloyd’s Register, както и с морските регулатори в останалите държави, където се цели.

Разликата не е формална. Сертификацията на нов пътнически самолет отнема години и струва стотици милиони; морският път е значително по-кратък и е основната причина компанията да смята, че може да качи платещи пътници относително скоро.

Пари, поръчки и завод

„Това е моментът, който си представяхме и преследвахме неуморно през последните пет години и половина“, коментира съоснователят и главен изпълнителен директор Били Талхаймер. Съоснователят и технически директор Майк Клинкър добави, че тестът дава увереност за преминаване към пълносерийно производство.

В края на август REGENT обяви кръг Series B за 240 милиона щ.д. (около 205 милиона евро). Първият американски партньор, компанията The Twenty Five, е заявила до 60 машини, а поръчките идват от шест континента. Има и отбранителна линия: договор за 15 милиона щ.д. (около 12,8 милиона евро) с лабораторията на морската пехота на САЩ и споразумение CRADA с командването на специалните операции. По-рано тази година безпилотният Squire направи първия полет в екранен ефект по отбранителна програма.

Производството ще се случва в завод от 23 700 кв. м (255 000 кв. фута) в Куонсет, Роуд Айланд, завършен през юни 2026 г. Първите доставки към клиенти се очакват през 2027 г.

Защо си струва да го следите

Крайбрежният транспорт е трудна ниша за електрификацията — фериботите са тежки и бавни, а самолетите с батерии още не стигат далеч. Апарат, който вози 12 души със 300 км/ч на нулеви емисии по маршрути от типа Дубровник–Сплит или между гръцките острови, попада точно в празнината. При сценариите за климата, които ООН вече приема за реалистични, всяка декарбонизирана транспортна ниша има значение.

Скептицизмът обаче е оправдан. 30 секунди на 10 метра височина не са същото като редовна линия при вълнение, а обхватът от 300 км се отнася за напълно натоварена батерия при добри условия. Както при първите роботакси в Лондон, разстоянието между демонстрацията и всекидневната услуга обикновено се мери в години. Следващите месеци на изпитания ще покажат дали 2027 г. е реалистична дата.