Русия обвини Дуров в тероризъм и го обяви за издирване

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) повдигна на 29 юли 2026 г. обвинение срещу основателя на Telegram Павел Дуров за подпомагане на терористична дейност и го обяви за международно издирване. Обвинението е по чл. 205.1 от руския Наказателен кодекс, а предвиденото наказание по най-тежкия състав стига до доживотен затвор. Дуров живее в Дубай и няма как да бъде задържан от руските власти, така че ходът е основно политически.

Какво твърди ФСБ

Според службата администрацията на Telegram не е премахнала „многобройни канали, чатове и ботове“, използвани от украинските специални служби и от терористични и екстремистки организации. Обвинението изброява планиране на диверсии, координиране на нападения, масови убийства и схеми за кибер измами на руска територия — пише The Hacker News.

Централно място в аргументацията заема популярен запознанствен чатбот в Telegram. ФСБ твърди, че през него са вербувани хора чрез измама и романтични схеми, а от юли 2025 г. насам в Русия са задържани 46 души на възраст от 12 до 22 години. Според разследващите те са участвали в палежи на инфраструктура и в нападения срещу служители на реда.

Обвинението не идва изневиделица. Разследването срещу Дуров е образувано още през февруари 2026 г., а през тази година Telegram е санкциониран с глоби за над 100 милиона рубли (около 1,25 млн. долара, приблизително 1,1 млн. евро) заради непремахнато съдържание. От ФСБ не уточниха дали Русия е поискала червена бюлетина от Интерпол.

Отговорът на Дуров

Официална позиция няма. Вместо това акаунтът на Telegram в X публикува снимка на Дуров, който показва среден пръст — целият коментар по обвинението.

По-рано тази година, когато разследването стана публично, Дуров беше по-многословен. Той обвини руските власти, че „скалъпват поводи“, за да ограничат достъпа до Telegram, и определи кампанията като опит да бъде задушено правото на неприкосновеност на личния живот и на свободно слово.

Снимка: The Hacker News

Как се стигна дотук

Натискът върху Telegram в Русия ескалира по график. През август 2025 г. Роскомнадзор спря гласовите разговори в Telegram и WhatsApp с мотива за борба с телефонните измами. На 10 февруари 2026 г. започна целенасочено забавяне на трафика към месинджъра, а през април достъпът беше ограничен почти напълно.

Успоредно с това държавата бута собствената си алтернатива — MAX на VK. Приложението няма end-to-end криптиране по подразбиране и открито заявява, че ще предава потребителски данни на властите при поискване. Именно това е и тезата на Дуров: ограниченията не са срещу измамниците, а в полза на месинджър, който държавата може да чете.

Това не е първият опит. Между 2018 и 2020 г. Роскомнадзор се провали в блокирането на Telegram, като по пътя си свали милиони чужди IP адреса, но не и самия месинджър. Този път инструментите са различни — забавяне на трафика на ниво оператор вместо блокиране по IP.

И френското дело

Дуров вече има отворен правен фронт. През август 2024 г. той беше задържан в Париж, а срещу него бяха повдигнати предварителни обвинения, че Telegram не е противодействал адекватно на престъпна дейност в платформата — от трафик на наркотици до материали със сексуална експлоатация на деца — и не е съдействал на разследващите. След няколко месеца под съдебен надзор във Франция Дуров се върна в Дубай през март 2025 г. Той отрича вината си и по това дело.

Разликата между двата случая е съществена. Френското производство е за модерация и съдействие на разследванията в правова държава с възможност за защита. Руското обвинение е по член от антитерористичното законодателство, повдигнато срещу човек извън юрисдикцията, срещу платформа, която вече е ограничена в страната.

Какво следва

За над един милиард потребители на Telegram практически нищо не се променя. За руските — почти всичко вече се е случило през първото полугодие. Международното издирване има смисъл главно като инструмент за натиск при пътувания: червена бюлетина на Интерпол, ако бъде поискана и приета, може да усложни придвижването на Дуров извън ОАЕ. Интерпол обаче традиционно отхвърля искания с политически характер, а Русия има дълъг списък от откази.

По-интересният въпрос е прецедентът. През последната година регулаторите навсякъде — от Париж през Москва до Ню Йорк с проверката на възрастта за алгоритмичните емисии — все по-често търсят отговорност лично от хората зад платформите, а не само от юридическите лица. Разликата е в стандарта на доказване и в тежестта на наказанието, а тя в конкретния случай е между глоба и доживотен затвор.

Междувременно самите месинджъри вървят в обратната посока — към повече функции и повече достъпност, като гласовите и видео разговорите в WhatsApp Web. Регулаторният натиск и продуктовото развитие се движат по релси, които рядко се пресичат — до момента, в който се пресекат в съда.