Рискът от слънчеви бури е двойно подценен, сочи NASA

Досегашните оценки за най-тежките слънчеви бури може да са занижени наполовина. В изследване, публикувано на 15 юли 2026 г. в Nature, екип начело с д-р Нитин Сивадас от Годард на NASA и д-р Мария Уолах от Университета в Ланкастър твърди, че т.нар. „таван“ на реакцията на Земята към слънчевия вятър всъщност не съществува. Ако са прави, ефектът от екстремна геомагнитна буря върху електропреносните мрежи, спътниците и GPS може да е двойно по-голям, отколкото приемат сегашните модели.

Какво разкриват данните

От десетилетия учените наблюдават явление, което наричат „насищане“ (saturation): колкото по-силен става слънчевият вятър, толкова по-слабо нараства реакцията на земната магнитосфера, сякаш достига физически предел. Точно този предел даваше известно спокойствие — че дори при чудовищна буря щетите имат горна граница.

Екипът на Сивадас анализира над милион измервания на слънчевия вятър, събирани от космически апарати на NASA между 1995 и 2019 г. Ключът се оказва в това откъде идват данните. По-старите анализи ползват измервания от точка на около 1,5 млн. км от Земята, близо до Слънцето. Там уредите статистически „хващат“ по-често отслабнал вятър, докато до планетата достига по-силен. Когато екипът добавя данни от апаратите MMS и THEMIS, разположени много по-близо до Земята, привидният таван изчезва.

Причината е статистически ефект, наречен регресия към средното (regression to the mean). „Обикновено приемаме, че истината е около измерената стойност. Но теорията на вероятностите казва, че тя клони в една посока“, обяснява Сивадас. При несигурни измервания на екстремни стойности изкривяването е особено силно и създава фалшивото усещане за граница. След корекцията връзката между силата на слънчевия вятър и токовете в горната атмосфера се оказва линейна по цялата крива — тоест реакцията на Земята продължава да расте, без да опира в таван.

Защо оценките за риска се оказват занижени

Магнитното поле на Земята е добра защита при обичайни условия. „Нашата планета върши наистина чудесна работа, защитавайки ни от много ефекти на космическото време“, казва Уолах. Проблемът са редките, но брутални събития.

Еталонът тук е събитието на Карингтън от 1859 г. — най-мощната регистрирана геомагнитна буря, при която телеграфни станции пламват. През 1989 г. по-слаба буря оставя цялата провинция Квебек без ток за часове. Тревожното в новото изследване е, че ако няма горна граница, свръхмощна буря от класа на Карингтън може да натовари земните електрически токове далеч по-силно, отколкото допускат аварийните планове.

„Ако няма горна граница за реакцията на планетата ни към слънчевия вятър, моделирането на екстремните случаи трябва да го отчита“, предупреждава Уолах. Уловката е, че точно тези събития са изключително редки — разполагаме с оскъдни данни за сценарии, случващи се веднъж на хиляда години.

Каква е опасността за мрежите, спътниците и GPS

Геомагнитната буря индуцира паразитни токове в дългите проводници на електропреносната мрежа, които могат да претоварят и повредят трансформатори — точно това порази Квебек. По-силна от очакваното буря означава по-голям риск от каскадни аварии и продължителни спирания на тока.

За спътниците опасността е двойна: нагрятата и „подута“ атмосфера увеличава съпротивлението и ускорява спада на ниските орбити, а заредените частици повреждат чипове и електроника. Навигационните сигнали на GPS минават през йоносфера, чиито смущения при буря водят до загуба на точност или на сигнал — критично за авиацията, корабоплаването и всичко, което зависи от прецизно позициониране. Пилотите и астронавтите пък получават по-висока доза радиация.

Ако сте следили как NASA събира данни за околоземното пространство, темата се преплита с мисии като спътника NISAR и първите му радарни изображения.

Как можем да се подготвим

Изводът на авторите не е паника, а по-добро моделиране. Операторите на мрежи и спътници планират устойчивостта си спрямо „най-лошия вероятен случай“ — а ако таванът е илюзия, този случай трябва да се преизчисли нагоре. Практически това означава по-консервативни резерви за трансформаторите, процедури за навременно изключване на уязвими сегменти при прогноза за буря и повече наблюдения на силния слънчев вятър, за да се провери докъде наистина стига реакцията на Земята.

Изследването „Regression to the mean can explain saturation of geomagnetic storms“ е достъпно в Nature, а обобщение има в прес съобщението на NASA и в новината на Университета в Ланкастър.