Украински дронове „унищожиха“ бригада на САЩ в учение

Американска бронирана бригада от около 3500 души е била многократно „унищожавана“ от украински дронови екипажи по време на учението Combined Resolve 26-07 в Германия — толкова бързо, че ръководителите на упражнението е трябвало да връщат в игра поразената техника, за да не свърши сценарият преждевременно. Историята е на The Wall Street Journal от 13 август и се позовава на американски военни, запознати с хода на тренировката, а Tom’s Hardware я определя като най-ясния сигнал досега за пропастта между американските процедури и това, което се случва на фронта в Украйна.

Какво точно се е случило в „кутията“

Combined Resolve 26-07 се проведе от 9 април до 10 май 2026 г. в Съвместния многонационален център за подготовка (JMRC) в Хоенфелс, Бавария. По данни на DVIDS в него са участвали над 3600 военнослужещи от седем държави.

Ролята на атакуваща страна е паднала на 3-та бронирана бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия — с танкове Abrams и бойни машини Bradley. Отсреща, като условен противник, са застанали операторите на 412-и полк за безпилотни системи „Немезида“ — едно от най-опитните украински подразделения за дронови удари.

Резултатът: украинците са откривали и „поразявали“ американските машини толкова бързо, че организаторите многократно са „възкресявали“ вече убити екипажи и техника, за да продължи учението. Изразът, който използват участниците, е познат на всеки геймър — respawn.

Прахът, който издава танка

Най-показателният детайл не е свързан с екзотична технология, а с физика. Тежките бронирани машини вдигат облаци прах, когато се движат по сухия полигон. Разузнавателните дронове са засичали именно праха, след което по координатите са тръгвали FPV камикадзе апарати и тежки „бомбардировачи“ — точно както става в Украйна.

Американските части не са били голи: разполагали са със стандартните за момента средства за електронна война и противодроново оборудване. Проблемът е, че тези средства са проектирани за друг тип заплаха, а тактиките около тях още не са изградени. Изводът, който американски представители правят пред WSJ, е неприятно директен — САЩ биха се затруднили да опазят танковете си, докато те са в движение.

Снимка: Command Sgt. Maj. Ryan C. Matson, 314th TPASE / DVIDS

Добрата новина: научили са се

Заглавията спестяват втората половина от историята. Сценарият е бил повтарян в течение на две седмици и американските части са се подобрявали осезаемо — разпръсквали са се повече, маскирали са се по-добре, използвали са по-агресивно електронната война. Отделно новите Mobile Brigade Combat Teams, оборудвани по различна логика, се представят значително по-добре в подобни упражнения.

Върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа ген. Алексус Гринкевич го формулира така пред 19FortyFive: „Гледал съм видео на американски и натовски войски в началото и в края на учения, в които украинците играят противника. Промяната е забележителна.“

Тоест учението си е свършило работата. Смисълът на такива тренировки не е да бъдат спечелени, а да покажат къде боли, докато е безплатно.

Числата, които стоят зад това

Разликата в мащаба е поне толкова важна, колкото тактиката. Украйна произвежда около 6–7 милиона малки FPV дрона годишно, тоест близо 500 000 месечно, а Владимир Зеленски е поставил цел от 20 милиона годишно. За сравнение, програмата на Пентагона Drone Dominance предвижда около 200 000 апарата до февруари 2027 г. — количество, което украинската индустрия изкарва за по-малко от две седмици.

Това е основната причина американското министерство на отбраната да праща от май насам повече свои хора да учат дронова война директно в Украйна.

Означава ли това, че танкът е мъртъв

Не — но означава, че танкът сам вече не е нищо. Абсолютно същият урок беше научен от бронираните части в Украйна: машина без разсредоточаване, без маскировка, без противодронови клетки и мрежи, без електронна война над колоната и без собствени дронове за разузнаване е скъпа мишена.

Промяната е в баланса на цените. Дрон за няколко стотин евро изважда от строя машина за милиони. Затова центърът на тежестта се мести от бронята към сензорите, връзката и софтуера — а способността да произвеждаш и ремонтираш безпилотни системи в движение става толкова важна, колкото дебелината на плочата. Украинските оператори имат точно този опит с поддръжка под огън, който американските им колеги нямат откъде да придобият на полигон.

Струва си да отбележим и кой всъщност е субектът на промяната: не самата машина, а автономията и сензориката около нея. Същият технологичен пласт, който в цивилния свят вече пуска роботизирани камиони по калифорнийските магистрали, във военния контекст просто има много по-кратък цикъл на обратна връзка.

Заключение

Едно учение не е война и 3500 „убити“ на полигон в Хоенфелс не са реални загуби. Но Combined Resolve 26-07 показа нещо конкретно: доктрината за бронирана атака, писана преди дроновата епоха, не издържа срещу опитен полк с FPV апарати — и че американските части се адаптират за седмици, когато им дадат срещу кого. Въпросът, който остава открит, е дали производственият капацитет ще догони тактиката. Засега числата казват, че не.