Вятърен парк за €100 млн. край Балчик след 12 г. пауза

Вятърният парк „Стражица“ край Балчик си осигури пълното финансиране за строеж — обща инвестиция от около 100 млн. евро, от които 78 млн. евро дългосрочен дълг. Сделката беше обявена на 12 август 2026 г. от Postbank, която е водещ организатор, агент и обслужваща банка. Инвеститор и разработчик е българската компания Tessa Green Energy, а въвеждането в търговска експлоатация се очаква през четвъртото тримесечие на 2027 г.

Това е първият мащабен вятърен проект в България, стигнал до финансиране от над 12 години. Последният съпоставим парк у нас е пуснат през 2012 г. — оттогава секторът стои практически замразен.

Снимка: Vestas

Какво точно се строи

Първата фаза на „Стражица“ е с инсталирана мощност 70 MW. Тя ще се състои от 11 турбини Vestas EnVentus V162-6.4 MW — тоест 11 × 6,4 MW, което дава 70,4 MW номинална мощност.

V162 е сравнително нов оншор модел: роторът е с диаметър 162 метра и обметната площ над 20 000 квадратни метра. Големият ротор при относително умерена номинална мощност е точно конфигурацията, която върши работа при средни ветрове — а Добруджа е именно такъв терен, не крайбрежна аеродинамична писта.

За сравнение, това са машини от съвсем друг клас спрямо парковете, строени у нас преди 2012 г., където типичната турбина беше в диапазона 2–3 MW. Единайсет нови машини днес правят това, за което тогава щяха да са нужни близо трийсет.

Ако приемем коефициент на използваемост около 30% — реалистичен за района, но все пак наша оценка, а не официална цифра — 70 MW биха давали грубо 180 GWh годишно.

Кой стои зад сделката

Финансирането е структурирано от Postbank (част от групата Eurobank), която поема ролите на водещ организатор, агент и обслужваща банка. Изключителен финансов консултант на инвеститора е xFigure.

Изпълнителният директор на Tessa Green Energy Александър Щерев определи затварянето на финансирането като „първа стъпка в значително по-широка стратегия за възобновяема енергия“ в региона — тоест „Стражица“ се разглежда като фаза едно, не като финален проект.

Според Росица Чопева, изпълнителен директор на xFigure, приключването на сделката е сигнал за подновен интерес на инвеститори и кредитори към ВЕИ инфраструктурата в България. От Postbank допълват, че структурата може да послужи като референтна за финансиране на вятърни проекти в Югоизточна Европа — което на банков език означава: първият прецедент е най-скъп, следващите вървят по-лесно.

Защо 12 години нищо не се е строило

Причината не е във вятъра. Ветровият ресурс в Добруджа и по Черноморието е добър и е бил доказан още преди бума от 2009–2012 г. Спирачките бяха административни: тежки процедури, дълги съгласувателни режими и липса на ясен път за присъединяване към мрежата обезкуражиха инвеститорите. След края на щедрите преференциални тарифи капиталът се насочи почти изцяло към фотоволтаици, които се строят за месеци и с далеч по-малко разрешителни.

Сега картината се променя. По данни на Capital инсталираната вятърна мощност в страната е около 0,71 GW, а четири проекта с общо над 260 MW са в напреднала фаза и могат да заработят до края на 2027 г. Ако това стане, България ще се приближи до 1 GW вятър.

„Стражица“ не е сама и в самия район: United Group, собственик на Vivacom, развива отделен вятърен проект край село Кремена в същата част на Добричко.

Контекст

Балчик получава инвестиция, която е голяма за мащаба на общината, но скромна на европейски фон — за сравнение, единични офшорни турбини вече надхвърлят мощността на цели наши паркове. Наскоро писахме за китайската плаваща турбина от 16 MW, която сама по себе си прави близо една четвърт от „Стражица“.

Другата страна на вятърната енергетика са рисковете, които не са свързани с времето. През последните месеци вече видяхме и спряна турбина в полска ТЕЦ след хакерска атака — новите паркове са мрежово свързани индустриални обекти и киберсигурността им е част от сметката.

Заключение

Числата по „Стражица“ са конкретни и проверими: 100 млн. евро обща инвестиция, 78 млн. евро дълг, 70 MW, 11 турбини Vestas V162-6.4 MW, старт през последното тримесечие на 2027 г. По-важното обаче е сигналът — банка, консултант и производител на турбини най-после сглобиха работеща схема за вятърен проект в България. Дали това е изолиран случай, или начало на вълна, ще проличи по това колко от останалите 260 MW в напреднала фаза ще стигнат до подписан договор през следващите месеци.

Източници: TechNews.bg, БТА, Mediapool, Postbank.