AI модели разгадаха две съобщения от Enigma

Два шифровани текста от лятото на 1941 г., които криптоаналитици не успяваха да разбият повече от двадесет години, вече имат разчетено съдържание. Работата е свършена от два AI модела — GPT-6 Astra на OpenAI и Claude Opus 5 на Anthropic — в рамките на една седмица през септември 2026 г. Резултатите са проверени и публикувани от Frode Weierud, пенсиониран електроинженер и автор на архива Crypto Cellar, който от години поддържа списъка с неразчетените съобщения от Enigma.

Снимка: ArnoldReinhold / Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

Съобщението MVUEH: Astra работи само

Първото съобщение носи индикатора MVUEH, дълго е 82 букви и е прието на 10 юли 1941 г. от радиостанцията на квартирмайстера на дивизия SS-Totenkopf, заведено под № 172. То стои неразчетено от 2005 г.

Разработчикът Carter Leffen пуска GPT-6 Astra да претърси базата с шифрограми, да си избере неразчетена и да опита да я счупи. Моделът минава през архивно проучване, забелязва, че текстът почти съвпада по структура със съседното съобщение № 173 (SIPVX), и използва повтарящото се име на населено място ROSENOWROSENOW като crib — 14 букви известен открит текст. После си написва собствен симулатор на Enigma и прекарва около 4,29 милиарда комбинации в 43 016 партиди.

Възстановените настройки са ред на дисковете II–V–III (различен от дневния ключ), пръстени H M F, начална позиция R W D и десет двойки на комутационното табло. Откритият текст, с типичните за немските свързочници замени (Q вместо CH, X като разделител) и две печатни грешки на оператора (BTTE в началото и WASCHBBSCH в подписа):

BTTE UM ANGABE DES MARSQWEGES X BEFINDE MIQ IN X
ROSENOW ROSENOW X SOFORT FUNKANTWORT X WASCHBBSCH

Или на български: „Моля за указание на маршрута на марша. Намирам се в Розеноу, Розеноу. Незабавен отговор по радиото“, подписано Waschbusch.

„Най-удивителното в този пробив е, че GPT-6 Astra го направи изцяло самостоятелно“, коментира Weierud пред TechCrunch. „Това, което постигна за два дни, на човек изследовател би му отнело седмици или месеци.“ Пробивът е валидиран на 15 септември. Leffen е направил и интерактивен сайт с разбора и симулатор на машината.

Съобщението FMNGI: Opus 5 и подсказката с подписа

Пет дни по-късно идва и второто решение. Специалистът по киберсигурност Jack Willis съобщава на Weierud, че е счупил съобщение № 285 с индикатор FMNGI — прието на 31 юли 1941 г. от същата мрежа, с позивна на подателя tto.

Тук подходът е различен: Willis води модела по-плътно и му подава ключовата догадка — че краят на текста е подпис на конкретен офицер. Claude Opus 5 работи с исторически материали и с криптоаналитичен инструментариум, написан на Go. Финалното търсене на ключа отнема 13 минути и 28 секунди на машина с Apple M2 и приключва на 20 септември.

Полученият текст съдържа две грешки на оператора (KOLJNNE вместо KOLONNE и ZURUEK вместо ZURUEQ) и гласи: „Колона от корпусното снабдяване се връща“, подписано Hartjenstein — същата фамилия, която послужи за отправна точка.

Защо това има значение

Enigma не е „счупена веднъж завинаги“ през 1945 г. Методът на Turing и бомбите в Bletchley Park работи срещу дневния трафик, когато има обилен материал и предвидими шаблони. Отделно кратко съобщение, оцеляло в архив без съседи със същия ключ, си остава тежък случай и днес — точно защото малкото текст дава малко опора за проверка дали един ключ е правилният.

Интересното в двата случая не е изчислителната мощ. И двете търсения биха се побрали на обикновен настолен компютър. Новото е, че моделът сам свърши бавната част: рови в архива, съпостави съседни шифрограми, забеляза повторението на топонима, написа си софтуера и прецени кой от 26-те еквивалентни резултата отговаря на записаната заглавна част на съобщението. Това е работа на архивист и криптоаналитик едновременно, а не решаване на задача по условие.

Струва си да се уточни какво не е доказано. Това не е нова атака срещу криптографията, нито резултат, рецензиран в научно списание — потвърждението идва от Weierud като компетентен пазител на архива, а не от peer review. И в двата случая човек е поставил задачата, а при FMNGI е дал и решаващата подсказка.

Какво остава

По броенето на Crypto Cellar след тези два пробива остават седем неразчетени съобщения от Enigma, плюс едно, чийто открит текст е известен, но ключът — не. Нито едно от тях не крие военни тайни; стойността им е историческа и криптоаналитична.

Любопитен детайл е кой и как получава заслугата: и двата резултата излизат не от лаборатория, а от ентусиасти с достъп до модел. Това е същата картина, която видяхме и от неприятната страна при трите AI агента, пробили 27 организации за шест дни — едни и същи автономни способности вършат архивна работа или атака според това кой седи пред клавиатурата. А Anthropic междувременно има и други поводи за заглавия, включително спора с Пентагона за черния списък.

Очаквайте останалите седем да паднат по-бързо, отколкото изглеждаше преди месец. И очаквайте спорът кой е авторът на пробива — човекът с идеята или моделът с два дни търсене — да продължи много по-дълго.