ЕС одобри 319 млн. евро за GaN на 300-мм пластини

Европейската комисия одобри на 27 октомври австрийска държавна помощ от 319 млн. евро за завода на Infineon Technologies Austria във Вилах, Каринтия. Парите ще подпомогнат инвестиция от около 1,1 млрд. евро, с която компанията ще пренесе производството на мощностни чипове от галиев нитрид (GaN) от 200-мм върху 300-мм пластини — първото такова масово производство в света. Първите чипове се очакват до края на 2027 г., а програмата върви до 2034 г.

Какво точно е одобрено

Важно уточнение, което често се губи в заглавията: парите не идват от бюджета на ЕС. Става дума за пряка субсидия от Австрия, която Брюксел трябваше да разреши по правилата за държавна помощ. Случаят е заведен под номер SA.113427, а Комисията го определя като „first-of-a-kind” проект в ЕС — няма съпоставим капацитет за 300-мм мощностен GaN в съюза, пише The Brussels Times.

Одобрението е обвързано с условия. Infineon трябва да разшири сътрудничеството си със стартъпи, малки и средни предприятия, университети и изследователски институти, да им осигури достъп до хардуерни и софтуерни комплекти и до лабораториите си, както и да развива обучителни програми. Ако проектът се окаже по-печеливш от прогнозираното, компанията ще върне част от излишъка на австрийската държава.

Проектът се казва Empowering Fab и се вписва в целите на European Chips Act — европейския опит да си върне дял от световното производство на чипове.

Защо 300 мм има значение

Диаметърът на пластината е най-скучната на пръв поглед цифра в индустрията и същевременно една от най-важните. При преминаване от 200 на 300 мм площта расте повече от два пъти и от една пластина излизат около 2,3 пъти повече чипа, съобщава Infineon. Тъй като голяма част от разходите за обработка са на пластина, а не на чип, себестойността на бройка пада чувствително.

Точно тук е търговският залог. GaN от години е по-добър от силиция по физика, но по-скъп по икономика. Именно тази разлика ограничаваше употребата му до ниши, където ефективността си струва надценката. Производство на 300 мм приближава GaN до ценовия паритет със силиция — а това променя кои приложения са смислени.

Infineon не започва от нулата. През септември 2024 г. компанията показа първите в света 300-мм GaN пластини, произведени на пилотна линия вътре в съществуващото ѝ 300-мм силициево производство във Вилах. Новината сега е преходът от пилотна линия към серийно производство.

Снимка: APA-Fotoservice/Krisztian Juhasz за Infineon

Какво прави GaN различен

Галиевият нитрид е широколентов полупроводник. Накратко: превключва много по-бързо от силиция и губи по-малко енергия при всяко превключване. Резултатът са по-малки захранвания, по-малко отпадна топлина и по-малко място, заето от радиатори и магнитни елементи.

Приложенията, които Infineon изрежда, са предсказуеми, но реални: захранвания за сървъри и центрове за данни, електрически автомобили, роботика, системи за възобновяема енергия и потребителска електроника. AI стойките са особено интересен клиент — при десетки киловати на шкаф всеки спестен процент ефективност се превръща в по-малко разход за ток и охлаждане.

„Като изградим масово производство върху 300-мм пластини, ще сме първата компания в света, която изкарва мощностната електроника от галиев нитрид в серийно производство”, казва Йохен Ханебек, главен изпълнителен директор на Infineon Technologies AG.

Пазарът засега е малък спрямо силиция. Според анализатори, цитирани от TechNews.bg, мощностните GaN компоненти ще стигнат около 3,5 млрд. долара до 2031 г. при годишен ръст от порядъка на 35% за периода 2025–2031 г.

Политическият контекст

Австрийският канцлер Кристиан Щокер определи решението като знак, че „бъдещето на полупроводниковата индустрия няма да се оформя единствено в Азия или САЩ”. Министърът на икономиката Волфганг Хатмансдорфер пък напомни обичайния мултипликатор: едно работно място в чиповата индустрия поддържа около шест други в икономиката.

Числата за заетостта дават мащаба. Infineon Austria има около 5800 служители, от които близо 4800 във Вилах към септември 2025 г. Новата линия ще добави работни места, но компанията не обяви конкретна бройка.

Решението идва в момент, в който географията на производството се пренарежда — от връщането на част от производството към Китай заради цените на паметта до американските мита и ограничения. Европа трудно ще догони Тайван и Южна Корея при челните логически процеси, затова залага на области, където има реално предимство: мощностна електроника, автомобилни чипове, сензори.

Заключение

Субсидията е сравнително скромна като сума — 319 млн. евро при обща инвестиция от 1,1 млрд. Значението ѝ е в друго: ако Infineon спази графика, до края на 2027 г. Европа ще има производство, каквото никой друг в света няма, в технология, която тепърва расте. Сроковете в полупроводниковата индустрия обаче се разтягат често, а 2034 г. е далеч. Дотогава остава да проверяваме дали пилотната линия от 2024 г. наистина е станала фабрика.