Най-старият потънал кораб е открит край Турция

Екип водолази и археолози извади от морското дъно край остров Кекова, западно от Анталия, товара на кораб, потънал най-вероятно между 2700 и 2400 г. пр.н.е. Ако датировката се потвърди, това е най-старият известен корабокрушен съд в света — с около 300 години по-стар от досегашния рекордьор край гръцкия остров Докос. Находката беше обявена от турското Министерство на културата и туризма на 14 октомври 2026 г., а научният ръководител на разкопките е доц. Хакан Ониз от университета „Акдениз“ в Анталия.

Какво точно лежи на дъното

От дървения корпус не е останало нищо — морските организми и солената вода са го изяли преди хилядолетия. Това, което се е запазило, е товарът: над 30 големи керамични съда и три каменни котви, разпръснати по скалист склон на около 30 метра дълбочина, в тесния проток между два острова. По размера и разпределението на находките екипът оценява, че корабът е бил малък, с дължина около 10 метра.

Амфорите имат характерна форма — яйцевидно тяло, плоско дъно, две дръжки и релефен хоризонтален глинен „колан“ около най-широката част. Именно този детайл е ключът към датировката. Публикацията на The Conversation, подписана от д-р Карин Совада от университета „Макуори“ в Сидни, обяснява, че такива „колани“ се срещат при съдове от ранната бронзова епоха, познати от Египет и Близкия изток.

Снимка: Министерство на културата и туризма на Турция

Откъде е идвал товарът

Анализът на глината сочи, че част от съдовете вероятно са произведени в работилници в централната част на Йорданската долина. Министър Мехмет Нури Ерсой подчерта, че сходни съдове са намирани в Египет — при Гиза, Сакара и Абусир — както и в Троя и на Крит. Това очертава търговска мрежа, която е свързвала Левант, Египет, Анатолия и Егея по море в епоха, за която обикновено си представяме предимно керванни пътища.

Хронологията помага за усещането за мащаб: корабът е потънал приблизително по времето, когато в Гиза се строи Голямата пирамида. За сравнение, прочутият кораб от Улубурун, открит само на няколко десетки километра по същото крайбрежие, е от XIV век пр.н.е. — над 1000 години по-късно.

Вътре в някои от амфорите има видими с просто око остатъци от съдържанието. Екипът предполага маслиново масло, вино или дървесна смола, но подчертава, че химическите анализи още не са готови. Един съд се отличава особено: има два отвора в тялото и девет различни знака по повърхността. Хипотезата е, че е служил за бутане на масло или сирене — което би означавало, че на борда е имало и живи животни, или поне че екипажът е обработвал мляко по време на плаването.

Снимка: Хакан Ониз / phys.org

Как е открит и защо отне толкова време

Останките са забелязани при подводно проучване на университета „Акдениз“ през 2024 г. Същинските разкопки започват през 2026 г. под ръководството на дирекцията на Анталийския музей и с разрешение на Министерството на културата и туризма. Керамиката е била вкопана в скалния склон и покрита с налепи от морски жълъди, така че изваждането е отнело около четири месеца внимателна работа, последвана от консервация на материал, напоен с морска вода хилядолетия — процедура, при която прибързаното изсушаване просто руши съда.

Какво още не знаем

Тук е мястото за трезвата част. Датировката засега е типологична — сравнение на форми и декорация с познати находки, а не абсолютна. Самите автори пишат, че точната датировка „все още е предмет на обсъждане“ и че са възможни както по-ранни, така и по-късни стойности. Публикуваните в медиите граници варират: турското министерство говори за 4400–4700 години, докато научният текст залага на 2700–2400 г. пр.н.е., тоест около 4500 години.

Най-важното: статия с резултатите още не е минала през peer review. Това не прави находката съмнителна, но означава, че етикетът „най-старият в света“ стои върху предварителна оценка. Разликата между съобщение в социалните мрежи и рецензирана публикация има значение — виждали сме как бързо се сипят възражения, когато силно твърдение излезе преди рецензията, и обратното, колко по-спокойно звучи резултат, излязъл директно в научно списание.

Заключение

Край Кекова няма кораб — има товар, котви и контекст. Но точно товарът е интересното: 30-ина амфори с произход вероятно от Йорданската долина, потънали край анатолийския бряг преди около 4500 години, говорят за морска търговия в ранната бронзова епоха, за която досега имахме главно косвени следи в египетски текстове. Съобщението на phys.org е пределно ясно за надеждата на екипа — находката обещава да „преначертае“ представата ни за ранните търговски мрежи.

Следващите месеци ще покажат дали ще я преначертае наистина. Чакаме две неща: резултатите от анализа на остатъците в съдовете и рецензираната публикация с окончателната датировка. Дотогава рекордът е вероятен, но не заключен.