SpaceX изстреля робота на Northrop за ремонт на сателити

На 21 юли 2026 г. ракета Falcon 9 на SpaceX изведе от космодрума Кейп Канаверал във Флорида един от най-необичайните товари, изстрелвани досега — двураменен робот, чиято работа е да ремонтира други сателити директно в орбита. Апаратът се казва Mission Robotic Vehicle (MRV) и е дело на подразделението SpaceLogistics на Northrop Grumman. Заедно с него полетяха три така наречени Mission Extension Pods — компактни двигателни модули, които MRV ще закача на изтощени комуникационни спътници, за да им добави още години активен живот.
Стартът бе от площадка SLC-40 в 17:15 ч. източно време. Заради енергията, нужна да изведе MRV към геостационарната орбита, използваната първа степен (booster B1069, на своя 32-ри полет) не беше възстановявана — SpaceX я изразходва в мисията.
Робот-механик на 36 000 км над Земята
MRV е приблизително колкото микробус и е първият частен апарат, проектиран за реални сервизни операции в геостационарна орбита — пръстенът на около 36 000 км над екватора, където се намират повечето телевизионни и телекомуникационни спътници. Именно там повечето сателити не се повреждат, а просто им свършва горивото: конструкцията и електрониката им още работят, но без горене за корекция на позицията те се изместват и стават негодни.
Тук идва идеята на Northrop Grumman. С двете си роботизирани ръце, дълги около 3 метра (10 фута), MRV се приближава и се захваща за целевия спътник. За разлика от космическите совалки или мисии като тази до телескопа „Хъбъл“, тук няма астронавти — всичко се извършва дистанционно и полуавтономно.
Снимка: Northrop Grumman
„Раница“ с ксенонови двигатели вместо презареждане
Ключовата новост е самата методика. MRV не презарежда сателита с гориво. Вместо това монтира на задния структурен пръстен на спътника отделен модул — Mission Extension Pod (MEP). Всеки под е горе-долу с размерите на пералня и носи собствени електрически двигатели, задвижвани с ксенон. След като е закачен, подът поема управлението на ориентацията и позицията на сателита, а старият апарат продължава да работи, все едно има нови двигатели.
Всеки под е проектиран да обслужва спътник с маса до около 2000 кг и да удължи експлоатацията му с поне шест години. MRV носи три такива пода в един полет и ги разпределя между няколко клиента. По данни на Northrop Grumman сред тях са операторът Intelsat и австралийският Optus. Самият MRV е разчетен за около 15 години служба, през които може да монтира и обслужва множество подове.
От DARPA до търговска услуга
Технологията не се появи от нищото. Тя стъпва върху програмата на DARPA за роботизирано обслужване на геосинхронни спътници (RSGS), стартирала през 2016 г., с участието и на Военноморската изследователска лаборатория на САЩ. Northrop Grumman вече има опит: предишните ѝ апарати Mission Extension Vehicle (MEV-1 и MEV-2) осъществиха три успешни скачвания през 2020, 2021 и 2025 г., включително с Intelsat 901. Разликата е, че онези апарати сами оставаха „прикачени“ за целия си живот, докато сега MRV е многократен механик, който оставя малки подове и продължава към следващата задача.
Геостационарна орбита (GEO): на около 36 000 км сателитът обикаля Земята със същата скорост, с която планетата се върти, и затова изглежда неподвижен на небето. Идеално за телевизия и връзка, но струпването на скъпи, но обездвижени спътници там е сериозен проблем.
Защо това е важно
Един комуникационен спътник струва стотици милиони и извеждането му в орбита е скъпо. Ако можете да удължите живота му с шест-осем години срещу част от тази сума — вместо да го изведете от употреба и да пуснете нов — икономиката се променя коренно. Освен това по-малко изхвърлени сателити означава по-малко космически отпадъци.
Планът е MRV да заеме работната си позиция до средата на 2027 г. и в рамките на около година да обслужи три спътника. Интерес вече проявяват и Космическите сили на САЩ, които разглеждат апарата като търговски ресурс. Ако мисията успее, тя ще е важна стъпка към нещо, за което се говори от десетилетия — истинска инфраструктура за ремонт, надграждане и презареждане на техника директно в космоса.
Годината иначе е силна за орбиталните новости: наскоро Индия изведе в орбита първата си частна ракета Vikram-1, а мисията NISAR предаде първите си радарни данни. Обслужването на сателити на живо е поредното доказателство, че орбитата бавно се превръща от еднопосочна улица в място, където техниката може и да се поддържа.
Повече по темата: SpaceNews, Phys.org и Via Satellite.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google